Значение на символитеИзкуствоМедия
Символите на Земята и Небето

Слънцето като символ
Ключови думи: живот, сила, енергия, яснота, жизненост, величие, мощ, същност
Повечето култури почитат слънцето като върховна космическа сила, силата даваща живот на всичко около нас. Като източник на топлина, слънцето символизира топлината, жизнеността, младостта. Слънцето се изобразява, като център на космоса и се асоциира също със кралското и императорското величие.
Според повечето поверия в света Слънцето е вселенския Отец, а Луната - вселенската Майка.
За китайците то е императорският символ Ян, за японците национална емблема – върху японското знаме има червен кръг олицетворяващ изгряващото слънце.
Символът на слънцето още се изобразява като кръг с точка в средата.
Въпреки че Слънцето като цяло се свързва с мъжката енергия, която балансира женската – Луната, съществуват няколко слънчеви богини, както и слънчеви богове. Слънцето се асоциира още като окото на Бог или свевиждащото око. В качеството си на космически символ слънцето намира отражение или е емблема в митологиите на всички велики цивилизации. В древен Египет, слънцето се свързва с Хор, Ра и Озирис.
Слънчевите богове са природни богове и са нещо повече от източници на живота. Те са и лечители, когато животът се обърка и тогава те трябва да бъдат призовавани, поради тясната връзка между слънцето и живота.

Според Пол Диел озаряващото слънце и озареното небе символизират интелекта и свръхсъзнанието. Авторът твърди, че интелекта отговаря на съзнанието, а духът на свръхсъзнанието. Така светилото и излъчването му от древен символ на плодородието се превръща в символ на озарението.

Луната и нейното значение
Загадъчната луна винаги е пленевяла човешкото въображение. Тя е символ на надеждата, просветлението, раждането, умирането и възкресението. На нея са подвластни водите – приливите, отливите, дъждовете, затова тя е и символ на плодородието. Като господарка на сънищата, тя се свързва с вглъбеността, а тъмната страна с окултното. Качествата близки до женското начало, я свързват с Богинята Майка. Небесното светило е източник на многобройни митове, култове и легенди за богини с образа на Луната – Изида, Ищар, Хеката, Артемида – сестрата близначка на древногръцкият бог на слънцето Аполон, китайската богиня Чане, Койолксаукви – богиня на ацтеките, Ичел богиня на Маите и древногърцката богиня Диана. Луната е широко разпространен космически символ през всички епохи, обога­тяващ смисъла на различни аспекти от съществуването. Той се от­нася към божествеността на жената и към плодородната мощ на живота, превъплатен в божествата на растителното и животинското изобилие, имащи за първообраз култа към Великата Майка – Магна Матер. Всички лунарни богини управляват човешката съдба и затова често са изобразявани като паяк в центъра на паяжина.

Лунният цикъл, в който Луната променя формата си, е мощен символ на кръговрата на човешкия живот.

Небе като символ
Символът на небето се свързва с безкрайността и висотата. Царството на божествата, върховното положение, реда във вселената.
Небето олицетворява активната, творческа сила, източник на влагата, топлината и живота. То се асоциира с въздуха, с облаците, с мъглата, дъжда, росата и в митологичен план е най-важната част на Космоса. Неговата необятност, неизменност и отдалеченост водят до символни еквиваленти на трансцеденталност (недостъпност за сетивата), величие, превъзходство над всичко земно и "абсолютна духовност".

Звезда, Звезди, Символът на Пентаграма, Пентакъл
Символът на звездата се свързва с надеждата, вечното, неумиращото, върховната сила, най-високото постижение, присъствието на божественото, ангел вестител на Бога, очите на нощта.
Американските индианци вярват, че това са лагерните огньове на техните предци, а други култури, че това са небесните порти или англески пратеници на боговете. За християните Витлеемската звезда възвестява раждането на Христос. В хералдиката звездата е знак за рицарски сан.

Звездата е символ на Ищар или Венера като Зорница и вечерница. Полярната звезда е основен ориентир в небесния свод и затова я наричат небесната порта на нощта. По тази звезда се определят позициите на другите звезди, тя е пътеводител на пустинните хора, на номадите, керванджиите, моряците и навигаторите. В повечето азиатски традиции тя олицетворява Пъпа на Света, разположен на върха на Световната планина и проявата на Бога през нощта.

Като символ на постоянството, звездата фигурира в индуистките брачни обреди.

Петолъчна с връх нагоре – известна като Пентаграм, тя символизира стремежа, духовния свят и просветата. Четирите елемента – въздух, небе, земя, огън управлявани от Духът. Подобно на кръга има силата да отблъсква злото и злите стихии и затова се смята, че носи щастие.
Пентаграмът е символ и на петте велики принципа: Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Петте качества, които човек трябва да изработи в себе си, за да стане съвършен.
Символизира и човешка фигура с разперени ръце и крака, човешкият микро космос.

Петолъчната звезда или Пентаграмата е един от най-мощните, силни и устойчиви символи в историята на човечеството. Той е имал важна роля във всички древни култури, от маите от Латинска Америка до Индия, Китай, Гърция и Египет. Открити са рисунки на пентаграма по стените на неолитни пещери и в древни вавилонските чертежи, на които Пентаграмата показва пътя на планетата Венера и е тайният символ на богинята Ищар. Древните писания, особено тези на иврит, изобилстват с препратки към пентаграми. Но защо този символ има такава зловеща репутация днес?

Пентаграмата в древния свят

Най-ранните пентаграми датират още от каменната ера и представляват груби диаграми, изрисувани в пещери. Макар, че се предполага, че тяхното значение е било свързано с духовния свят, днес истината за значението на звездата с форма на петолъчка за древните хора е една мистерия. За последвалите цивилизации, Пентаграмата е имал различни значения, обикновено свързани с астрономията и религията. Пентаграмата в шумерските текстове служел като символ на посоките в света, и представлявал петте видими планети. По-късно, той става знака на Венера и богинята.

Според гръцкия математик и философ Питагор, пет е числото на човека, защото тялото на човека има пет пласта, а душата му според древногръцките учения ма пет измерения. Според Питагор, петте точки от пентаграма представляват всеки един от петте елемента, които съставляват човека: огън, вода, въздух, земя и психика. ( енергия, течности, въздух, материя и ум, също така течност, газ, твърда субстанция, плазма и дух) Питагорейците считали пентаграма за свещен символ на Хигия, богинята на изцелението, чието име (HGIEiA) е анаграма на Гръцки на елементите вода, земя, дух, огън и въздух.

Точно тази символика на пентаграма е продължила в продължение на векове, и силно е повлияла теологията основаваща се на различни традиции. Ранните християни са носили пентаграма като емблема, която вероятно е символизирал раните на Христос, или поради връзките между ранните християни и Питагоровата школа на мистериите. По-късно, Пентаграмата играе важна роля в много доктрини на езотеричните средновековни и ренесансови религиозни учения - алхимия, Кабала, и Тържествена магия.

Пентакълът и магическата му сила
Подобно на гърците, ренесансовите обредни магьосници използвани Пентакъла като микрокосмос на човешкото тяло. Практикуването на Ритуалната магия се използвало за постигане на състояние на близост с Бога чрез използването на символи и ритуали, с цел да се постигне Божественото състояние на духа.

В еврейската кабалистична традиция, която заимства много от питагорейските идеи, Пентаграмата представлява петте горни свещени сфери (Sephiroth) на Дървото на живота като пет самостоятелни числа, неделими едно от друго, които представляват петте архетипни сили: правосъдие, милост, мъдрост, разум, и трансцендентно великолепие.

Християнските кабалисти на Ренесанса били силно впечатлени от пентаграмата, на която те гледали като на мистично доказателство за божествеността на Христос - за тях тя символизирала Христос като Светия Дух в плът. Типично било добавянето на 21-вата буква от азбуката на иврит - Shin (символизираща огъня и Светия Дух на Петдесетница) към библейското името на Бог от четири букви (YHVH - Яхве, най-често [и неправилно] произнасяно ‘Jehovah’ - “Господ"), за да се получи YHShVH - Y'heshua, или Исус. (Има и скрита връзка в библейското име на християнския празник Pentecost - денят на Светия Дух слязъл при апостолите на Исус и това е едно от многото така наречени геометрични "доказателства" в Новия Завет, представени като разкази).

Има много връзки между пентаграмата и християнството. Преди християнския кръст, пентаграмата е била предпочитан емблема върху бижутата и амулетите на ранните християни (последвана от "Х" или феникс). Пентаграмата е била свързана с петте рани на Христос, поради това, че тя може да се нарисува с едно непрекъснато движение на писалката и Алфата и Омегата да се изобразят като един символ. Тя била също и израз на таен гностическа ерес, койтое съществувал скрито в цялата християнска История - символ на Изида / Венера - като тайната богиня и женското начало. Най-забележителният модел на тази символика е в романите за Артур и Граала, които са гностически и кабалистични учения, маскирани като разкази за рицарски търсения.

Пентаграмата като символ на женското начало била представена чрез розата. Малките рози с пет венче листчета, които са част от украсата в много готически катедрали представляват не дотам тайни пентаграми.

Пентаграмата в Wicca
В момента, най-често религиозни употреби на Пентаграма са Wicca- Уика вещерските и NeoPagan магьоснически традиции. В повечето Уика и Neopagan традиции, символиката се използва от Тържествената магия и окултизма от деветнадесети век - четирите елемента управлявани от духа, въпреки че с развитието на теологията по-късно, те са добавили нови моменти към смисъла на употребата на пентаграма.

В много от тези традиции, пентаграма също може да символизира единството на човечеството със земята или с царството на духа и човешкото тяло.

Пентаграма сочещата нагоре, или сочещата надолу?

Пентаграмата "сочища надолу" не е нищо ново - нито е задължително да е сатанинска, когато се появява като такава. Исторически погледнато, Пентаграмата се появява еднакво често както сочеща нагоре, така и сочеща надолу. Древните народи рядко са правили разграничение между единия и другия вид. Дори и днес, човек не трябва да приема сочещата надолу пентаграма за сатанинска, тъй като тя вероятно е масонска, Уика – бяла магия, или просто с главата надолу. Някои неопитни магьосници на бяла магия понякога твърдя, че сочещата надолу пентаграма е сатанинска, но този символ в миналото е представял на рогатия Бог на бялата магия, и все още е днес емблема на Втората степен по приложната магия основана от Джералд Гарднър- английски плантатор и основател на съвременен вещерски култ Уика.

Пентаграмът присъства още във фримасонството и свързаните с него традиции, пентаграмата обикновено се свързва с "пламнала звезда", и в допълнение към по-традиционната Питагорова символика, понякога е символ на слизането на божествеността на Христос в света на материята, остатък от връзки на масонството със средновековната християнска кабала и магико- херметичната традиция. В това отноошение тя представлява Витлеемската звезда. Фримасонството подчертава значението на Питагоровата геометрия в системата си за алегорична символика, и тъй като пентаграмата е начело на Питагоровите символи, не е никак изненадващо, че е сред масонските символи. Все пак това е сравнително малък символ във фримасонството, и до голяма степен игнориран в днешно време.

Пентаграма на Основоположниците
Изненадващо, пентаграмата също играе важна роля в символиката на ранните правителства на Съединените щати (факт, който не е пропуснат от представителите на конспиративните теории, разбира се.). Много от Бащите-основатели са били Фримасони, за които Пентаграмата е бил важен символ. Пет –лъчевата звезда присъства в много от ранната иконография на страната - американския флаг, държавния печат, както и на валутата.

Шестолъчна звезда
Известна като хексаграм, като звездата на Давид, като печата на Соломон – по модела на пръстена на пророка цар Давид, тази звезда е образувана от два триъгълника обърнати един срещу друг – символи на мъжкото и женското начало. Тя символизира връзката между небето и земята и олицетворява съюза между противоположностите.

В съвременния свят, звездите се възприемат най-вече като символ на сбъдване на желанията и надеждата. Те се свързват още с популярността на известни личности, наричани „звезди“. Срещат се често върху знамената или се дават за отличие.

Метеор или падаща звезда
Олицетворяващи искрите на небесния огън, метеорите са възприемани като божествен знак. Те са небесните пратеници, напомнящи на хората за съществуването на по-висш живот. Смятани са за добра поличба и често се свързват с раждането.

Дъга
Ключови думи: Живот, надежда, божествено, хармония, творчество, сътворение, разрастване, трансформация
Нуловима, ефирна и преходна, дъгата има широк спектър от символни значения. Тя е символ на надеждата, мира и божествения завет, но също има поличба за война и в някои от древните народи е била обект на страхопочитание.
Дъгата се свързва с Божествена сила, среща на Небесното със Земното – мостът между Раят и Земята.
Едно поверие казва, че там където свършва дъгата, лежи мъдростта.
В християнсвото дъгата се свързва с обещанието. След библейския потоп, когато Ной и неговият ковчег вече са в безопасност, Бог изпраща дъга в знак на обещание да не унищожава човешкия род.
В ирландския фолклор леприконите складират делва със злато в края на дъгата; на Запад краята на дъгата означава намиране на щастието.
Келтите свъзват дъгата с божественото женско присъствие, женската енергия и началото на новия живот. Те смятали, че правенето на любов под дъгата, гарантира здрава и успешна бременност.
В древногръцките митове и легенди, дъгата е символ на Хермес –вестоносецът на боговете, символизиращ отношенията между небето и земята, между хората и божествените сили.
В Тибет дъгата е олицетворение на душата, издигаща се към небето.
Седемте цвята на дъгата са червено, оранжево, жълто, зелено, синьо, индигово, виолетово. По с ъщия начин са наредени цветовете на чакрите, както и на цветното колело.

Облак
Дъждовните облаци се свързват с плодородието, ав Китай розовите облаци символизират щастието и късмета. В някои народи облаците се свързват с мрака, а в християнската религия се свързват с Божественото присъствие или пратеници на боговете. Връзката им с небето прави облаците символ на божественото присъствие. В християнската иконография, Бог често е представян като ръка, която се показва от облаците.

Вятър
Вятърът се смята за символ на промяната и свободата.

Гръмотевица / Мълния
Ключови думи: Сила, яснота, плодородие, творчество, вдъхновение, разрушение, просветление, новина
Бурите често се свързват с войнствените богове и върховните божества. В много култури на гръмотевицата се гледа като на предвестник на плодородния дъжд и вестител на боговете. Мълнията е оръжието на древногръцкия бог Зевс и индуисткия бог на войната Индра.
Келтите са вярвали, че мястото където мълнията удари е свещено.

Дъжд
Дъждът се свързва с пречистването, прераждането, плодородието и божествената благословия.
В гръцката митология Даная, която била заключена в бронзовата стая, за да не може да зачене, била посетена от Зевс, който я оплодил във формата на златен дъжд, достигнал до нея чрез една от пукнатините на тавана на стаята. Според американските индианци дъждът е символ на бога на ураганите.

Скала /Камък
Твърдост, постоянство, солидност, сигурност, цялост, гравитация.
В древните култури на скалите е било преписвано сакрално значение под формата на побити камъни и носят енергията на земята. Много камъни са смятани за свещени носещи божествената сила и послание.
Скалата се свързва още с божественото начало.

Огънят като символ
Пречистване, енергия, сила, страст, действие, творчество, консумация, власт, защита
От дълбока древност огънят има двойнствена природа. Той символизира пречистването, обновяването, огнището, божествената любов, съзидателната сила, просветлението, но и разрушението, унищожението и всепоглъщащата стихия. Като символ на войната, неговите качества са активността и мъжкото начало.

Огънят се свързва с пространството над нас – той идва от небето като слънце или светкавица. Почитането и обожестяването му е познато в много религии още при първобитните хора.
Богове на огъня има в много различни култури по света. Римският бог Вулкан се свързва с огъня, вулканите и занаятите. Китайският бог на огъня Чу-Юнг наказва онези, които нарушават небесните закони. Ведическият бог Агни, чието има на Санскрит означава огън, е изобразяван с две глави - едната закрилник, а другата разрушител. Ацтекската богиня Чантико – богиня на вулканите и огнището е покровителка и на златарите. Бог Мауи, който се споменава в полинезийските легенди откраднал огъня от Земята Майка. Крилете му били опърлени от пламъците и затова перата на ястреба са кафяви.
Церемонии с огън
Огънят, който се асоциира с възпроизводството, пречистването и божественото, е важна част в много култури и религии и има важна роля в ритуалите. Пламъците и пушекът не само пренасят духа към Божественото, но пречистват и тялото.
Вечни огньове се използват в храмове и църкви, както и в Олимпийските игри.
Ведите изпълнявали химни в чест на огъня. Персийците смятали огъня за небесно творение, син на великият бог Ахура Мазда. Всяка сутрин жреците поздравявали изгряващото слънце като символ на най-чистия огън.
Огънят е много мощен елемент. Той е символ на енергията и страстта. Неговият цвят е червения. Той е ян, мъжки. Драконът и птицата феникс са символи на огъня. В нестинарството огънят е символ на пречистването на душата, чрез срещата му с човека, който стъпва върху него.

Вода
Живот, движение, святост, чистота, мъдрост, възобновление, плодородие, пречистване, гъвкавост трансформация

Като елемент от сътворението на света и предмет на всеобщо почитание, водата е източник на живота и елемент на физическото и духовното регенериране. Тя не прекъснато се движи и променя. Символиката и се свързва с женското начало, с Луната, плодородието – като първоизвор на живота. Тя се появява като дъжд, сняг, буен поток или спокойно езеро.

От дълбока древност хората използвали нейната жизнена и пречистваща сила, възстановяващи, но и разрушителни способности. Водата се свързва с различни митове и култове и заема централно място в много религии, в много от които е олицетворявана със съществуващите женски божества. Те били пряко свързани с Луната, управляваща водните приливи и отливи, с женската сила и с раждането. Водата постоянно отвежда към вярванията, че човекът е произ­лязъл от нея, както и към Христос, понеже той, както и "Словото" представлява "Живата Вода".

В християнството тя символизира отмиването и пречистването. В индуизма водата служи за измиване на ритуалните образи на божествата. За египтяните водата е първичното вещество, "което ражда всички живи неща". В Иран водите били смятани за божества, които не трябвало да бъдат замърсявани или обезпокоявани. В Халдея Оанес - богът на вавилонците, който е изобразяван като получовек - полуриба, дошъл от първичните води, за да научи хората на науки, изкуства и закони. В Гърция изворите се радвали на особена почит. Те били изобразявани като млади жени, увенчани с водни растения и цветя, облегнати на амфора или носещи раковина. В класическата древност на входа на храмовете се поставяли съдове със свещена вода, в която била потопена главня, взета от свещения огън. За изкупване на тежки простъпки и престъпления трябвало да се използва морска вода; ако нямало, се взимала сладка вода, в която се сипвала сол.
Друидите се борели срещу магиите за урочасване, като ръсели с вода. В Индия и Тибет също се ръсела вода върху вярващите.

Планина
Планината символизира постоянноство, вечност, спокойствие, твърдост
Тя е центърът на света, най-високата точка, средище на облаците, на небето и земята. Тя символизира пътят на едно нивона съществуване към друго, достъпа до боговете, олицетворение на космическите сили и живота. На духовно ниво планинските върхове олицетворяват състоянието на пълната осъзнатост. Поклоненията, свързани с изкачването на свещени планини, символизират стремежът към най-възвишеното състояние на духа.

Земя – символът на живота и обенивящата сила
От най-древни времена Земята е била почитана като великата Богиня Майка - универсален архетип на плодовитостта и неизчерпаемата творческа енергия. Тя е символ на отглеждането на потомството.
В гръцката митология Гея е майката Земя, а Деметра богинята на зърното и реколтата. Чихуакотъл е ацтекската богиня на Земята и раждането.

Река
Течащата вода отразява творческата мощ на природата и времето- Реката осигурява плодородие, напоява земята, поражда живот около бреговете си. Тя представлява още отразък от време започчващо от извора до вливането си в морето, подобно на живота, който протича от раждането до края. Реката обозначава границата между двете царства на живота и на смъртта. Много големи реки са смятани за свещени, а речни богове и духове има в много култури.
Четирите реки на Рая – библейските реки на Рая извират от корените на дървото на живота и потичат в четирите посоки на света, като техните води символизират живота и прехраната. В гръцката митология реката Стикс е границата между Земята и царстовот на Хадес. Ганга е индуистката богина на свещените води на Ганг и съпруга на Шива е символ на плодородието и мъдростта.

Море
Морските дълбини като символ на майчинското, олицетворяват земната утроба. Всичко живо се ражда от нейтиге първични води, както е отразено в митовете за сътворението на много култури. Често смятано за загадъчно, морето олицетворя и свръхестественото. С морето се свързват и природзните феномени като водовъртежи, цунами, както и много богове, духове и чудовища.
Нептун – римският бог на морето предзивквал бури и земетресения с лютият си нрав. Седна – инутскита богиня на морето била пазителка на морските животни. Тя е почитана от всички риболовци, разчитащи на нейното благоволение за осигуряване на прехраната.

Езеро
Езерото символизира спокойствието и съзерцанието. Неговата водна повърхност отразява светлината, като огледало. В гръцката легенда Нарцис се удавил докато се възхищавал на отражението си в езерото. В Китай езерото означава мъдрост и задълбоченост. В индуизмаи будизма езерата клай храмове символизират сътворението и прехода към следващия живот.

© Крис Дизайн Арт ЕООД. Всички права запазени. Копирането, изменянето, възпроизвеждането, адаптирането и поставането по други сайтове на съдържанието на тази статия, целият й текст или части от него не е разрешено. Можете да споделите статията използвайки иконките за споделяне в долния десен ъгъл или чрез директен линк към тази страница.
« Обратно в списъка
" Follow your bliss and doors will open where none existed "
Joseph Campbell
Разгледайте нашите проекти