Дезидерата
Мини спокойно през шума и забързаните тълпи и си спомни какъв покой може да ти дари тишината.
Дотолкова, доколкото е възможно, бъди в добри отношения с всички хора, но без да прекланяш глава.
Казвай своята истина спокойно и ясно, но се вслушай и в думите на другите, дори да са глупави и невежи, защото и те има какво да разкажат.
Избягвай гръмогласните и агресивните защото дразнят духа.
Ако се сравняваш с другите, можеш да станеш суетен или да се разочароваш, защото винаги ще има по-големи и по-малки от самия теб.
Радвай се на постиженията и плановете си.
Поддържай жив интереса си към кариерата си, колкото и скромна да е тя, това е истинско богатство предвид превратностите на съдбата.
Бъди предпазлив в работата си, защото светът е пълен с измама.
Но не затваряй очите си за истинската добродетел, много са хората, които се борят в името на по-висши идеали и в живота непрекъснато срещаме герои.
Бъди себе си и най-вече не показвай престорена любов. Не бъди циничен към любовта, защото в цялата палитра от пустош и разочарование тя е вечна и свежа като тревата.
Поучи се от мъдростта на годините и без болка се прости с младостта.
Подхранвай силата на духа си, за да те пази при внезапно нещастие.
Но не се предавай на въображаеми трудности. Много от страховете ни се раждат от умората и самотата.
Покрай самодисциплината бъди добър към себе си.
Ти си дете на Вселената, както са и дърветата и звездите, и е твое право да бъдеш тук.
И независимо дали го разбираш или не, знай, че Вселената следва своя правилен път.
Затова бъди в хармония с Бог, независимо как изглежда той в твоите представи.
Въпреки всички усилия и стремежи, родени в шумния водовъртеж на живота, бъди в мир с душата си.
С цялата му суета, с всичките му трудности и разпилени мечти, светът все пак е чудесен.
Бъди радостен. Опитай се да бъдеш щастлив.
История на "Дезидерата"
Автор Макс Ерман, поет и адвокат от Тер Хот Индиана, 1872 – 1945 г.
Вдъхновението на Макс Ерман да напише Дезидерата е подтикнато от думите, които той е написал в дневника си: „Ако можех, бих искал да остаавя скромен дар – една целомъдрена проза, която разкрива някои благородни настроения.“
Дезидерата е написана на латински език през 1927 г. и е интерпретирана като „Нещата, които да си пожелаем“ или „Важните неща, които желаем“. Макс Ерман я написва за себе си и казва: “ Защото поставя въпроса за онези добродетели, които считам за най-важни.”
Тези добродетели са оценени и от много други последователи и доказателство за това е голямата популярност на Дезидерата през късните 60-е и ранните 70-е години на 20-ти век. Днес тя се завръща със същата сила сега, когато родители предават тази мъдрост на внуци и обичаните от тях хора, както и на младите поколения.
Историята за съдбата на Дезидерата е наистина интересна, тъй като е имало неяснота относно произхода на поемата. Често погрешно се смята, че тя е написана от неизвестен автор през 1692 г. и че е намерена в старата църква Свети Пол, Балтимор, Мериленд.
Свещеникът Фредерик Уърд Кейтс бил ректор на църквата Свети Пол от 1956 до 1961г. и давал текста от църковната си книга на своите енориаши да го четат, На корицата на книгата било написано името на църквата и годината на нейното построяване: Старата църква Свети Пол, Балтимор, 1962 г. Така името на църквата и годината останали трайно запечатани там е дори днес е трудно да се разграничат едно от друго.
Името на автора на Дезидерата също е поставено под въпрос, когато Адлай Стивънсън - американски политик и юрист, умира и копие от поемата е намерено на нощната му масичка. Той смятал да я използва, за да напише послания на коледните картички, които щял да изпрати и той приписва творбата на неизвестен автор от 17-ти век.
И през 1977 ректорът на църквата Свети Пол изобщо не е изненадан от объркването по отношение на името на автора на поемата. Налага се да го обяснява по „40 пъти на седмица”.
Една авторитетна личност от Балтимор в областта на ранната английска литература каза: "Тази поема, както се чете в момента, не е написана през 1692. Думите не са характерни за тези на седемнадесети век, нито пък композицията и стила."
Макс Ерман защитава авторските си права върху творбата през 1927 г. Умира през 1945 г.е три години по-късно неговата вдовица включва Дезидерата в колекцията от поеми на Макс Ерман, публикувана от издателството на Брус Хъмфрис през 1948 г. в Бостън. Вдовицата на Макс Ерман, Берта, на която авторът е завещал авторските права над Дезидерата, ги подновява през 1954 г. Преди смъртта си през 1962 г. тя ги завещава на племенника си, Ричмънд Уайт. През 1967 г. Робърт Л. Бел, купува издателските права над творбата от издателството на Брус Хъмфрис, в която е бил президент, а след това изкупува и авторските права от Ричард Уайт.
Но през 1976 г. щатският апелативен съд постановява, че Макс Ерман е позволил на свой приятел да разпространява Дезидерата без да е посочил чие е авторското право. Все пак, в някои съдилища авторското право е било зачетено и Ле Крейн, който имал версия от запис на дадената дума на автора, е трябвало да заплати за използването на творбата, което добавя още малко смут към и без това объркващите истории за съдбата на поемата Дезидерата.